През
Средновековието манастирите, освен религиозни, били културни и научни центрове.
Монасите - едни от най-образованите хора по това време, владеели гръцки,
латински и арабски език. Това им давало възможност да се запознаят с
постиженията на византийската и арабска медицина. От друга страна,
народните лечители използвали многовековните традиции наследени от траки,
славяни и прабългари. Медицината в арабските халифати изиграла много съществена
роля за развитието на световната медицина. За сметка на това в Османската
империя, като техен наследник, до
началотото на XIX век,
царял
хаос и беззаконие относно медицинската практика и приготвянето на лекарства.
След като България паднала под Османско робство, завоевателите не
полoжили
никакви усилия за здравето на поробеното население. Това нехайство довело до
разпространение на опустошителни епидемии от заразни болести. Лошите битови
условия и бедността били допълнителен фактор за високата заболеваемост на
населението, както и причина за високата обща и детска смъртност. Здравната
нищета на населението по това време е описана в десетките пътеписи на известни
европейски и турски пътешественици (Вачев 1989, 9).
В
Османската империя медицинската практика, както приготвянето и продажбата на
лекарства били напълно свободни за всички поданници,
независимо от тяхната народност или образование. Хекими, джерахи, спицери,
ахтари, билери, знахари и всякакви други народни лечители или магьосници имали
право да „лекуват”, както сметнат за добре. Някои от тях използвали инфузии и
декокти, други лекували чрез масажи и напарвания, а трети чрез четене на молитви
и заклинания. Цената на лечението била спекулативна и се определяла според
материалното състояние на болния. Дипломираните лекари, най-често чужденци, били
съсредоточени в големите административни центрове, главно столицата Цариград,
където се грижели за султана и придворните. Здравеопазването на обикновените
поданици в най-добрия случай било в ръцете на хекими (недипломирани лекари).
Обучението на един хеким се състояло в това, да бъде чирак на някой отвърден
хеким, който му предавал знанията си за действието на някои билкови отвари и го
учил да превързва рани, да възтановява счупени кости и т.н. В Османската империя
живеели и много епиротесалийци, които се считали за вещи в медицинското
изкуство. Българското население ги наричало билери. Те се приемали едновременно
като лекари и аптекари. Билерите обикаляли от град на град, продавали стоката си
по улиците, саморекламирайки се на висок глас за добри лекари. Предлагали
обикновено различни тинктури, етерични масла, хинин, английска сол, алое и много
други вещества, които правят силно впечатление със своето действие, вкус и
аромат (Вачев 1989, 9-10).
В начлото на XIX век се появили предвестници за
реформи в „здравеопазването” на Империята. През тридесетте години е открито
първото висше училище за изучаване на медицина и фармация в Цариград, наречено
„Джеррахне”. Малко по-късно то било преименувано от султан Махмуд в медицинско
училище – „Тепхане”. Той му дал статут на научен институт, който подготвял
дипломирани лекари – „хекими”; лекарски помощници - „джерраахи” и специалисти,
които изучавали лекарствата и приготвянето им – ечзаджии. След завършване на
училището лекарите били длъжни да служат като военни лекари в турските
гарнизони. Аптекарите пък, били разделяни на първокласни и второкласни, като на
второкласните било забранено да практикуват в
столицата.
Около
средата на XIX
век
няколко дипломирани в чужбина лекари се завърнали в България. За да обезпечат
приготвянето или доставянето на нужните за практиката им лекарства, те открили
първите аптеки в България. Марко Павлов е първият български дипломиран лекар.
Той открил и първата аптека в българските земи, която останала единствената
аптека в продължение на над тридесет
години.
През
1865г. била издадена наредба от султанския медицински съвет, която задължава
собствениците на аптеки да бъдат дипломирани фармацевти. Всички фармацевти,
които нямали документ за правоспособност, както и всички лекари собственици на
аптеки, били задължени да докажат знанията и способностите си чрез изпит.
Първият дипломиран български фармацевт е Найден Брайнов от Копривщица. След като
завършил медицинското училище в Цариград, той открил своята аптека в Стара
Загора през 1867г. (Вачев 1989, 10).
Марко
Павлов е роден в Македония през 1784г. Останал сирак още като дете, той бил
осиновен от италиански търговец на коприна, с когото напуснал България.
Образованието си започнал във Венеция, а впоследствие го завършил в Монпелие,
Франция през 1808г. Прегърнал отрано идеите на френската революция, д-р Марко
Павлов участвал като лекар доброволец в Наполеоновата армия. Скоро получил два
ордена за заслуги. Незнайно как се отзовал в Йонийските острови с английски
паспорт. Д-р Павлов взел активно участие в Гръцката завера против турците, която
бързо прераства в мощно националноосвободително движение на гръцкия народ
1821-1822г. След потушаването на възстанието, той се завърнал в родината си като
дворен лекар на пашата в Пловдив. В края на 1822г. пашата се преместил в
Търново, заедно с личния си лекар. През следващата година д-р Павлов поръчал
лекарства и вазерия с дървени тапи от Франция, за нуждите на своята аптека,
която е и първата аптека на територията на днешна България. Първоначално
аптеката била в домашни условия, а впоследствие бил нает специален дюкян срещу
Конака (резиденцията на пашата). Населението на града наричало първата аптеката
„Лекарня” (Вачев 1989, 24). Думата „lekarna” e запазена и до днес в чешкия език,
като синоним на аптека.
Фиг.
1 – Д-р
Марко Павлов като доброволец
Фиг. 2 –
Д-р
Марко Павлов като
в
Наполеоновата армия
като
дворен лекар на Пашата
Аптеката
била със следните уредба: приемна с размери 5x4м,
склад и лаборатория с размери 3x2м. В приемната били поставени чекмеджета, над които имало
рафтове, отпред със стъкла движещи се в хоризонтална посока. На рафтовете била
подредена вазерията - стъклена и порцеланова, с надписи на френски език.
Подредбата била по азбучен ред и тегло. На най-горните рафтове стояли малките
съдове с вместимост до 200мл., под тях, такива с вместимост до 800мл. и на
най-долните рафтове големи стъклени съдове с вместимост над 1000мл. Стъкената
вазерия била със стъклени шлифовани запушалки, а тези от старата му домашна
аптека били с дървени тапи. Порцелановата вазерия била от фин порцелан с
изографисани две златни преплетени змии, а рамките на етикетите оцветени
в кобалтово синьо и позлата. В двата края на приемното помещение имало долапи в
стената, в които се съхранявали отровните и силно действащите медикаменти
(Venena A и Venena B). В средата имало голяма правоъгълна маса. От
дясната Ѝ
страна се е намирало красиво, орехово писалище и подвижна дървена
стълба, която помагала за достигане на най-горните рафтове. На отсрещната страна
били подредени няколко стола, на които пациентите чакали за преглед или за
приготвянето на лекарствата им. Осветлението било силно, съставено от пет газови
лампи, висящи от тавана – една голяма в центъра на помещението и по две по-малки
отстрани. В аптеката имало и походно легло за дежурния аптекар. Зад приемното
отделение се намирала врата към лабораторията. Тя била обзаведена с правоъгълна
маса с рафтове, долапи с остъклени стелажи, каменна мивка с бакърено казанче и
малка маса с два отвора, пригодена за нагряване на два облодънни съда.
Лабораторията била снабдена със сита и хавани с различна големина, голяма машина
за смилане на твърди дроги, нож за рязане на корени и две големи преси (Вачев
1989, 24).
В
аптеката си д-р Павлов имал и богата библиотека от научна, медицинска и
фармацевтична лиература на френски и италиански език. В тях били описани всички
известни за времето си заболявания, както и подробно описание на лекарствата за
тяхното лекуване. Отбелязани били както действията на билките, така и периодите
за тяхното засяване, цъфтене и събиране (Вачев 1989, 25). От списъка с книги,
голямо впечатление прави, една книга на италиански език, която разглежда
Ханемановите хомеопатични препарати –
(Elementi
di Farmacopea Omiopatica di Hahnemann – F.Magendi Pesaro 1831a). В описа на
вазерията срещаме стъкленица с
надпис „Antimoni 9 D”, което ни дава основание да предполагаме, че д-р Марко
Павлов е първия лекар в България използвал хомеопатични препарати в
терапията.
Марко Павлов бил не само добър лекар, но и
истински патриот. Той бил високо уважаван от българското население. Убеждавал
българите да не се потурчват или погърчват. Подпомагал материално църквата „Св.
Константин и Елена” и училището към нея. Бил избран за съдебен заседател от
българска страна. Д-р Марко Павлов починал на 18.01.1864г. и е тържествено
погребан от признателното търновско гражданство в двора на църквата
„Св.Константин и Елена”. След смърта му лекарната наследил синът му Георги
Марков. Той първоначално се обучавал при баща си в лекарната три-четири години,
след което заминал да учи в Цароградското медицинско училище. С диплома № 31 от
6 септември 1872г. е квалифициран спицерин (аптекар)( Вачев 1989, 28).
Г.Марков поставил нова табела над входа на лекарнята. В средата
Ѝ
имало дъб, като около стеблото му се увива змия. Над короната на
дървото имало надпис „аптека - Зелений дъб”, а под дървото било написано името
му - Георги Марков (вследствие променено на Георг Маркизис). Освен лекарства в
аптеката на Г.Марков се приготвяли и продавали различни козметични средства -
сапуни, пудри, прахове за зъби, различни аромтни води за гаргара, одеколони и
др. Запазена е и рецепта за червена помада за устни (червило).
През
1876г. Г.Марков станал свидетел на турските зверства спрямо около 900 възстаници
в търновския затвор. Потресен, той написал изложение до международната комисия
по разследване на турските жестокости. Турските власти разбрали за инициативата
на аптекаря и застрашен от репресии, той се укрил при руския консул в Русе. С
негова помощ заминал за Цариград, където се срещнал с руския посланик - граф
Игнатиев и му предал изложението и секртетна пратка от консула в Русе. Граф
Игнатиев посъветвал Г.Марков, за негова сигурност, да приеме гръцко поданство и
да остане известно време в Цариград. Така през следващата година, той се
заврънал в родния си град,
като гръцки поданик под името Георг Маркизис
(Вачев
1989, 31).
Той раздавал безплатно лекарства на руските войни, преминаващи през града и на
бежанците от южна България по време на Освободителната
война.
След освобождението руските власти издали
„Временни
правила за устройство на медицинското управление в България”, за да създадат
известен порядък в аптечното дело. Според едно от посочените правила, фармацевта
трябвало да задържа постъпилата рецепта в аптеката, а на пациента да издаде
копие (препис). Аптеката останала в ръцете на
Г.Марков до 1886 г., когато концесията върху нея му била отнета с приказ
обнародван в държавен вестник, поради нарушения на временните
правила (Вачев
1989, 42).
След
Г.Марков концесията на аптеката е поверена на маг. фарм. Панайот Славков, който
е роден в Търново през 1846г. Завършил е Медицинско училище и след това
факултета по медицина и фармация в Букурещ. Първоначално работил като аптекар в
болницата Св. Пантелеймон в Букурещ. Той е бил
в приятелски отношения с поета революционер
Христо Ботев. В навечерието на заминаването на Ботевата чета, поетът посетил
аптеката, в която работи Славков,
за да се снабди с нужните му лекарства и превързочни материали. Тогава
фармацевтът изявил готовност да се запише в четата. През 1886г. Славков се
завърнал в родината си и бил назначен на работа в аптеката в Горна Оряховица.
Там той работил осем месеца, преди да получи концесията на аптеката на
Г.Маркизис (Вачев 1989, 43).
Разширявайки дейноста на аптеката, след няколко
години той отворил филиал и в град Павликени, като назначил за управител пом.
фарм. Йордан Константинов. След осем години филиала бил преместен в град
Трявна.
Фиг.
3 – Панайот
Славков
В периода 1887-1894 П.Славков бил
народен представител, като е председател на V
и
VI
народно събрание. През 1893 бил избран за кмет на Велико Търново. По-късно през
същата година той бил назначен за министър на правосъдието, а в края на
следващата година, за министър на търговията и земеделието (Ганева 2009,
253;254). В аптеката го замествал фармацевта от немско - еврейски произход -
Шварц. Около 1900г. П.Славков преместил аптеката си в Търново в ново помещение
на централния градски площад – „Баждарлък” (Вачев 1989, 43). Направил ремонт на
аптеката и я преименувал на аптека „Пчела”. Продал старата вазерия с коркови
тапи от Франция на маг. фарм. Христо Стоянов, който открил аптека в с. Сухиндол.
Закупил нова посуда и реактиви за лабораторията, в която за пръв път в Търново
се извършвало и анализ на кръв и урина. Панайот Славков е починал в Търново на
10 март 1924г. на 78-годишна възраст (Вачев 1989, 45).
Фиг.
4 – Аптека
„Пчела” (Панайот
Славков)
на градския площад „Баждарлъка”
От
1919г. притежател на аптеката станал Никола Воденичаров. Той е роден през 1872г.
в град Видин. Завършил фармация в Мюнхен, Германия. След това се завърнал в
България и работил последователно във Видин, Русе и София. По време на
Балканската война е военен аптекар (Вачев 1989, 45). След като станал собственик
на аптека „Пчела” в Търново, я преместил от „Баждарлък” до старата поща. Никола
Воденичаров бил избран за председател на аптекарското дружество в Търново. Починал е на 21 януари 1942г. в Търново
и аптеката наследил най-големия му син, но и той почива две години по-късно
(Вачев 1989, 47;49). Носил е името на баща си - Никола Воденичаров.
Завършил е фармация в Грац, Австрия, където е следвала и неговата колежка Мара
Недялкова Михалска, която по-късно се е преместила и завършила в Прага, Чехия.
Тя ръководила аптеката на сем. Воденичарови от октомври 1944г. (когато почива Н.
Воденичаров син) до декември 1945г., когато аптеката е одържавена (Вачев 1989,
49;76).
Фиг.
5 –
Никола Воденичаров (в средата) в неговата аптека
„Пчела”
Запазено е подробно описание на аптеката на Никола Воденичаров. Площта
на аптека била 136 м2.
Над входната врата е поставена табела – „АПТЕКА Пчела - Никола Воденичаров”. От
двете страни на врата били поставени релефи на Хигия и Ескулап. До вратата имало
електрически звънец за дежурната стая. Приемното помещение, с големина 24
м2, било обзаведено със
стелажи от трите страни, един голям в средата и два по-малки встрани. В долната
част на стелажите имало чекмеджета с емайлирани надписи, а в горната - рафтове,
на които били подредени вазерийните стъкла по азбучен ред. Надписите били с
латински шрифт. В дясно от централния стелаж били подредени ампулите, а от ляво
- специалитетите. В двата ъгъла били поставени специални шкафове за съхранение
на отровни и силнодействащи лекарства (Venena А и B). Вратите им били с огледала, а в долната част на шкафовете имало
изображения на череп. Над стелажите били подредени бюстовете на Аристотел,
Сократ, Гален и Хигия. В средата на помещението била поставена рецептурната
маса, която имала следното устройство: в предната част била витрината, на която
били изложени новите лекарства, а зад гърба Ѝ имало рафтове, на които били наредени хаваните с пестиците. На плота
на масата се намирали две рецептурни везни с необходимите еталони (теглилки). В
едно чекмедже под плота се намирали ръчни везни от 1 до 10 грама, а от двете му
страни били чекмеджетата с най-необходимите неща. В средата се издигала катедра,
на която били книгите за таксуване и друга справочна литература. В края на плота
бил касовият апарат. До входната врата се намирало бюрото на управителя, а от
другата страна на вратата имало дървена пейка за посетителите. От двете страни
на приемното помещение имало по една врата – за лабораторията и за склада (Вачев
1989, 48).
В
лабораторията с големина 20 м2 имало шкафове, в които били наредени
мензури, инфундирки, машинка за супозитории, машинка за глобули, сита с
различни размери, преси, спиртомер и
термометър. В средата на лабораторията, на голяма маса, се приготвяла цялата
дефектура - (тинктури, сиропи, спиртове, унгвенти), на друга по-малка маса с
мраморен плот бил поставен електрически котлон и меден аламбик. В един от
шкафовете била подредена необходимата професионална научна и справочна
литература: Фармакопея I - галенови препарати, Данков и Колар; Руска фармакопея
VII, Хагер I и II том, Ръководство против отрови; Ръководство за анализ на кръв
и урина. До този шкаф било поставено бюро, на което се извършвали счетоводни
операции и желязна каса за съхранение на ценни документи и парични средства
(Вачев 1989, 48).
В склада, с големина 24 м2, на рафтове по стените, били подредени ампулите и специалитетите. В
средата на помещението имало маса за прием на стока. В склада имало вътрешна
стълба, която водила към втория етаж, където се намирали още два склада със
същата големина и малка (8 м2)
дежурна стая, обзаведена с всичко необходимо за нощното дежурство. Единият склад
бил за прахообразни субстанции, които се съхраняват в големи банки по 5 и 10
кг., а другия склад бил хербариума, където лечебните растения били наредени в
големи тенекиени кутии (Вачев 1989,
48).
В края на декември 1945 г. аптеката била одържавена и се превърнала в
първата държавна аптека във Великотърновски окръг. Ръководството на аптеката
било поверено на маг.фарм. Райна Симова Димова, родена на 2 април 1900 г. в
Брезник, завършила фармация в Лайпциг. Тя ръководила аптеката до 15 ноември
1947г., когато ръководството било поето от маг.фарм. Петър Георгиев Калицев
завършил фармация в Прага. Калицев преместил аптеката в помещението на
„Бажарлака”, в което е била по времето на П.Славков. През юни 1949 г. управител
на аптеката става маг. фарм. Богомил Вачев, но през юли 1951 г. той бил назначен
за референт-ръководител на Окръжно аптечно управление. Поста му заела маг. фарм.
Мария Гачева, която управлява аптеката до март 1954 г. Оттогава управители на
аптеката последователно са били (Вачев 1989, 76-77)
:
Маг.фарм. Надежда Минева от март
1954 г.до септември 1957 г.
Маг.фарм.Пенка Георгиева от септември 1957 г. до
февруари 1962 г.
Маг.фарм.Невяна Алексиева от февруари 1962 г. до
март 1983 г.
Маг.фарм. Весна Бижева от март 1983 г. до 1985
г.
Пом.фарм. Ася Бостанджиева от 1985 г. 1989
г.
В
края на 70-те години
на
миналия век, България била в трескава подготовка за честванията, посветени на
1300 годинишнината от създаването на българската държава, а
Велико
Търново бил в центъра на събитията.
В
старата част на града започнали ремонтнореставрационни дейности.
По
този повод и по инициатива на маг.фарм.
Марин
Згурев бил създаден проект за възтановяване на първата българска
аптека.
В
проекта се включили фармацевтите
:
Б.Вачев,
Д.Костова,
П.Герасимов,
П.Стефанова,
М.Дживодеров и др.
Къщата,
в която се е помещавала аптеката, била реставрирана с помощта на арх. Живко
Владимиров. Богомил Вачев събрал информация и документи свързани с историята на
аптечното дело в региона, на базата на които написал своя труд, публикуван през
1989 г. „История на аптечното дело във великотърновския окръг”. Той
намeрил
наследниците на апекаря Х.Стоянов от с. Сухиндол, които са запазили френската
вазерия от първата българска аптека. В читалището на с. Арбанаси той открил и
над 60 тома медицинска и фармацевтична литература от библиотеката на д-р Павлов
и сина му Г.Марков. В Свищов, М.Згурев намерил стари виенски мебели от аптеката
на Тодор Пантелеев (основана 1879 г.). Те били реставрирани в дърводелската
работилница на великотърновския исторически музей, за да бъдат включени в
интериора на старата лекарна. През месец март 1981 г. започнало подреждането на
музейната аптека, и няколко месеца след това, тя била отворена за
посетители.
Музея имал следното разположение : на първия етаж
се намирала аптеката с приемно помещение и лаборатория. На втория етаж била
разположена зала, в която били изложени документи и снимки, свързани с
развитието на аптечното дело в региона. Приемното било с дъсчен под и
дърворезбован таван, обзаведено с автентичните мебели от Свищов, както и други
специално изработени за музея на базата на стари снимки. Долната част на
стелажите се състояла от дървени чекмеджета обозначени с емайлирани табелки с
надписи на различни дроги. Горната част се състояла от рафтове, на които била
наредена старата френска вазерия на М.Павлов, както и други цветни банки от
немски и чешки кристал. Пред стелажите имало голям работен плот, чиято долна
част е витрина с наредени хавани, сита и др. Там били поставени и клещи с форма
крокодилчета, които служат за калибриране на корковите тапи, предназначени за
течните екстемпорални форми. Върху плота са поставени две стари
везни. Венена А била отделена в огледален шкаф. Върху работното бюро били
подредени стари книги, микроскоп и телефон с
манивела.
Фиг.
11 –
Музейната аптека „Лекарня” във Велико
Търново
От
приемното, чрез врата между стелажите се отивало в лабораторията, където били
изложени, различни по големина медни казани служили за дестилатори, специални
съдове за водна и пясъчна баня, перколатори, различни видове стъклени колби и
епруветки, ексикатори, хавани, сита, преси, пили, рендета, пилулна машина, малка
таблетна машинка, матрици за отливане на супозитории и различни по обем
порцеланови мензури. Срещу лабораторията се намирало малко помещение, което било
превърнато в хербариум. От него друга врата водила до малък вътрешен двор, който
приличал на билкова градина. Вътрешно стълбище отвеждало до втория етаж, където
се намирала залата с експозиция от документи и снимки. На едната стена били
подредени фотографските портрети на известни търновски лечители, лекари и
аптекари : (Стоянчо Ахтар; йеромонах Неофит Калчев; д-р М.Павлов; Янаки Златев;
д-р Васил Берон; д-р Димитър Павлович; маг.фарм. Янко Ангелов; маг.фарм. Йордан
Пенчев; маг.фарм Панайот Славков). На другата стена, на специални поставки, били
изложени различни документи - стари копия на рецепти, бележки от лабораторни
изследвания проведени в търновските аптеки, фактури от дейността на аптеката на
Г.Маркизис. Над вратата на аптеката музей е поставен голям надпис от отделни
месингови букви „ЛЕКАРНЯ”, като стилизирания шрифт напомнял на старо българско
писмо.
Първи
управител на аптеката-музей била фармацевт Д.Костова 1981-1982. След нея
ръководството поел пенсионирания Богомил Вачев 1982-1989г. Нейн последен
управител била Албена
Николова.
За съжаление лекарната-музей, съхраняваща културното наследство на цялата
фармацевтична общност в България, е затворена през началото на 90те години.
Въпреки историчкото Ѝ значение за зараждането на фармацевтичната професия у нас и след като
съществува 170 години, първата аптека в България остава в историята. От самото
си създаване, тя е била в центъра на непрестанната борба за освобождение от
Османското робство. Първите Ѝ управители били видни личности в гражданското общество, борещо се за
свободата и независимостта на Българския народ.
Библиография
Вачев
1989:
Б.Вачев. История на аптечното дело в Търновския край. 1989,
В.Търново.
Ганева
2009:
М.Ганева. Спомен за Търново. 2009,
253-254.
Последната част от доклада, касаеща създаването и
историята на лекарната-музей е написана по сведения на М.Згурев –бивш управител
на аптечно управление гр. В.Търново
Средновековието манастирите, освен религиозни, били културни и научни центрове.
Монасите - едни от най-образованите хора по това време, владеели гръцки,
латински и арабски език. Това им давало възможност да се запознаят с
постиженията на византийската и арабска медицина. От друга страна,
народните лечители използвали многовековните традиции наследени от траки,
славяни и прабългари. Медицината в арабските халифати изиграла много съществена
роля за развитието на световната медицина. За сметка на това в Османската
империя, като техен наследник, до
началотото на XIX век,
царял
хаос и беззаконие относно медицинската практика и приготвянето на лекарства.
След като България паднала под Османско робство, завоевателите не
полoжили
никакви усилия за здравето на поробеното население. Това нехайство довело до
разпространение на опустошителни епидемии от заразни болести. Лошите битови
условия и бедността били допълнителен фактор за високата заболеваемост на
населението, както и причина за високата обща и детска смъртност. Здравната
нищета на населението по това време е описана в десетките пътеписи на известни
европейски и турски пътешественици (Вачев 1989, 9).
В
Османската империя медицинската практика, както приготвянето и продажбата на
лекарства били напълно свободни за всички поданници,
независимо от тяхната народност или образование. Хекими, джерахи, спицери,
ахтари, билери, знахари и всякакви други народни лечители или магьосници имали
право да „лекуват”, както сметнат за добре. Някои от тях използвали инфузии и
декокти, други лекували чрез масажи и напарвания, а трети чрез четене на молитви
и заклинания. Цената на лечението била спекулативна и се определяла според
материалното състояние на болния. Дипломираните лекари, най-често чужденци, били
съсредоточени в големите административни центрове, главно столицата Цариград,
където се грижели за султана и придворните. Здравеопазването на обикновените
поданици в най-добрия случай било в ръцете на хекими (недипломирани лекари).
Обучението на един хеким се състояло в това, да бъде чирак на някой отвърден
хеким, който му предавал знанията си за действието на някои билкови отвари и го
учил да превързва рани, да възтановява счупени кости и т.н. В Османската империя
живеели и много епиротесалийци, които се считали за вещи в медицинското
изкуство. Българското население ги наричало билери. Те се приемали едновременно
като лекари и аптекари. Билерите обикаляли от град на град, продавали стоката си
по улиците, саморекламирайки се на висок глас за добри лекари. Предлагали
обикновено различни тинктури, етерични масла, хинин, английска сол, алое и много
други вещества, които правят силно впечатление със своето действие, вкус и
аромат (Вачев 1989, 9-10).
В начлото на XIX век се появили предвестници за
реформи в „здравеопазването” на Империята. През тридесетте години е открито
първото висше училище за изучаване на медицина и фармация в Цариград, наречено
„Джеррахне”. Малко по-късно то било преименувано от султан Махмуд в медицинско
училище – „Тепхане”. Той му дал статут на научен институт, който подготвял
дипломирани лекари – „хекими”; лекарски помощници - „джерраахи” и специалисти,
които изучавали лекарствата и приготвянето им – ечзаджии. След завършване на
училището лекарите били длъжни да служат като военни лекари в турските
гарнизони. Аптекарите пък, били разделяни на първокласни и второкласни, като на
второкласните било забранено да практикуват в
столицата.
Около
средата на XIX
век
няколко дипломирани в чужбина лекари се завърнали в България. За да обезпечат
приготвянето или доставянето на нужните за практиката им лекарства, те открили
първите аптеки в България. Марко Павлов е първият български дипломиран лекар.
Той открил и първата аптека в българските земи, която останала единствената
аптека в продължение на над тридесет
години.
- Д-р Марко Павлов отркива първата
аптека през 1823г. в Търново - Янаки Златев с гръцкия лекар д-р Маргарит
откриват аптека през 1854г. в Търново. - Д-р Спас Иванов Абрашев открива аптека през
1862г. в Копривщица. - Д-р Васил Хаджистоянов Берон открива аптека
през 1862г. в Търново. - Д-р Рашко Петров открива аптека през 1863г. в
Пловдив. - Д-р Йохан Мохеш открива аптека 1863г. в
Русе. - Д-р Димитър Павлович открива аптека 1864г. в
Стара Загора. - Д-р Иван Богоров открива аптека през 1866г. в
Пловдив.
През
1865г. била издадена наредба от султанския медицински съвет, която задължава
собствениците на аптеки да бъдат дипломирани фармацевти. Всички фармацевти,
които нямали документ за правоспособност, както и всички лекари собственици на
аптеки, били задължени да докажат знанията и способностите си чрез изпит.
Първият дипломиран български фармацевт е Найден Брайнов от Копривщица. След като
завършил медицинското училище в Цариград, той открил своята аптека в Стара
Загора през 1867г. (Вачев 1989, 10).
Марко
Павлов е роден в Македония през 1784г. Останал сирак още като дете, той бил
осиновен от италиански търговец на коприна, с когото напуснал България.
Образованието си започнал във Венеция, а впоследствие го завършил в Монпелие,
Франция през 1808г. Прегърнал отрано идеите на френската революция, д-р Марко
Павлов участвал като лекар доброволец в Наполеоновата армия. Скоро получил два
ордена за заслуги. Незнайно как се отзовал в Йонийските острови с английски
паспорт. Д-р Павлов взел активно участие в Гръцката завера против турците, която
бързо прераства в мощно националноосвободително движение на гръцкия народ
1821-1822г. След потушаването на възстанието, той се завърнал в родината си като
дворен лекар на пашата в Пловдив. В края на 1822г. пашата се преместил в
Търново, заедно с личния си лекар. През следващата година д-р Павлов поръчал
лекарства и вазерия с дървени тапи от Франция, за нуждите на своята аптека,
която е и първата аптека на територията на днешна България. Първоначално
аптеката била в домашни условия, а впоследствие бил нает специален дюкян срещу
Конака (резиденцията на пашата). Населението на града наричало първата аптеката
„Лекарня” (Вачев 1989, 24). Думата „lekarna” e запазена и до днес в чешкия език,
като синоним на аптека.
Фиг.
1 – Д-р
Марко Павлов като доброволец
Фиг. 2 –
Д-р
Марко Павлов като
в
Наполеоновата армия
като
дворен лекар на Пашата
Аптеката
била със следните уредба: приемна с размери 5x4м,
склад и лаборатория с размери 3x2м. В приемната били поставени чекмеджета, над които имало
рафтове, отпред със стъкла движещи се в хоризонтална посока. На рафтовете била
подредена вазерията - стъклена и порцеланова, с надписи на френски език.
Подредбата била по азбучен ред и тегло. На най-горните рафтове стояли малките
съдове с вместимост до 200мл., под тях, такива с вместимост до 800мл. и на
най-долните рафтове големи стъклени съдове с вместимост над 1000мл. Стъкената
вазерия била със стъклени шлифовани запушалки, а тези от старата му домашна
аптека били с дървени тапи. Порцелановата вазерия била от фин порцелан с
изографисани две златни преплетени змии, а рамките на етикетите оцветени
в кобалтово синьо и позлата. В двата края на приемното помещение имало долапи в
стената, в които се съхранявали отровните и силно действащите медикаменти
(Venena A и Venena B). В средата имало голяма правоъгълна маса. От
дясната Ѝ
страна се е намирало красиво, орехово писалище и подвижна дървена
стълба, която помагала за достигане на най-горните рафтове. На отсрещната страна
били подредени няколко стола, на които пациентите чакали за преглед или за
приготвянето на лекарствата им. Осветлението било силно, съставено от пет газови
лампи, висящи от тавана – една голяма в центъра на помещението и по две по-малки
отстрани. В аптеката имало и походно легло за дежурния аптекар. Зад приемното
отделение се намирала врата към лабораторията. Тя била обзаведена с правоъгълна
маса с рафтове, долапи с остъклени стелажи, каменна мивка с бакърено казанче и
малка маса с два отвора, пригодена за нагряване на два облодънни съда.
Лабораторията била снабдена със сита и хавани с различна големина, голяма машина
за смилане на твърди дроги, нож за рязане на корени и две големи преси (Вачев
1989, 24).
В
аптеката си д-р Павлов имал и богата библиотека от научна, медицинска и
фармацевтична лиература на френски и италиански език. В тях били описани всички
известни за времето си заболявания, както и подробно описание на лекарствата за
тяхното лекуване. Отбелязани били както действията на билките, така и периодите
за тяхното засяване, цъфтене и събиране (Вачев 1989, 25). От списъка с книги,
голямо впечатление прави, една книга на италиански език, която разглежда
Ханемановите хомеопатични препарати –
(Elementi
di Farmacopea Omiopatica di Hahnemann – F.Magendi Pesaro 1831a). В описа на
вазерията срещаме стъкленица с
надпис „Antimoni 9 D”, което ни дава основание да предполагаме, че д-р Марко
Павлов е първия лекар в България използвал хомеопатични препарати в
терапията.
Марко Павлов бил не само добър лекар, но и
истински патриот. Той бил високо уважаван от българското население. Убеждавал
българите да не се потурчват или погърчват. Подпомагал материално църквата „Св.
Константин и Елена” и училището към нея. Бил избран за съдебен заседател от
българска страна. Д-р Марко Павлов починал на 18.01.1864г. и е тържествено
погребан от признателното търновско гражданство в двора на църквата
„Св.Константин и Елена”. След смърта му лекарната наследил синът му Георги
Марков. Той първоначално се обучавал при баща си в лекарната три-четири години,
след което заминал да учи в Цароградското медицинско училище. С диплома № 31 от
6 септември 1872г. е квалифициран спицерин (аптекар)( Вачев 1989, 28).
Г.Марков поставил нова табела над входа на лекарнята. В средата
Ѝ
имало дъб, като около стеблото му се увива змия. Над короната на
дървото имало надпис „аптека - Зелений дъб”, а под дървото било написано името
му - Георги Марков (вследствие променено на Георг Маркизис). Освен лекарства в
аптеката на Г.Марков се приготвяли и продавали различни козметични средства -
сапуни, пудри, прахове за зъби, различни аромтни води за гаргара, одеколони и
др. Запазена е и рецепта за червена помада за устни (червило).
През
1876г. Г.Марков станал свидетел на турските зверства спрямо около 900 възстаници
в търновския затвор. Потресен, той написал изложение до международната комисия
по разследване на турските жестокости. Турските власти разбрали за инициативата
на аптекаря и застрашен от репресии, той се укрил при руския консул в Русе. С
негова помощ заминал за Цариград, където се срещнал с руския посланик - граф
Игнатиев и му предал изложението и секртетна пратка от консула в Русе. Граф
Игнатиев посъветвал Г.Марков, за негова сигурност, да приеме гръцко поданство и
да остане известно време в Цариград. Така през следващата година, той се
заврънал в родния си град,
като гръцки поданик под името Георг Маркизис
(Вачев
1989, 31).
Той раздавал безплатно лекарства на руските войни, преминаващи през града и на
бежанците от южна България по време на Освободителната
война.
След освобождението руските власти издали
„Временни
правила за устройство на медицинското управление в България”, за да създадат
известен порядък в аптечното дело. Според едно от посочените правила, фармацевта
трябвало да задържа постъпилата рецепта в аптеката, а на пациента да издаде
копие (препис). Аптеката останала в ръцете на
Г.Марков до 1886 г., когато концесията върху нея му била отнета с приказ
обнародван в държавен вестник, поради нарушения на временните
правила (Вачев
1989, 42).
След
Г.Марков концесията на аптеката е поверена на маг. фарм. Панайот Славков, който
е роден в Търново през 1846г. Завършил е Медицинско училище и след това
факултета по медицина и фармация в Букурещ. Първоначално работил като аптекар в
болницата Св. Пантелеймон в Букурещ. Той е бил
в приятелски отношения с поета революционер
Христо Ботев. В навечерието на заминаването на Ботевата чета, поетът посетил
аптеката, в която работи Славков,
за да се снабди с нужните му лекарства и превързочни материали. Тогава
фармацевтът изявил готовност да се запише в четата. През 1886г. Славков се
завърнал в родината си и бил назначен на работа в аптеката в Горна Оряховица.
Там той работил осем месеца, преди да получи концесията на аптеката на
Г.Маркизис (Вачев 1989, 43).
Разширявайки дейноста на аптеката, след няколко
години той отворил филиал и в град Павликени, като назначил за управител пом.
фарм. Йордан Константинов. След осем години филиала бил преместен в град
Трявна.
Фиг.
3 – Панайот
Славков
В периода 1887-1894 П.Славков бил
народен представител, като е председател на V
и
VI
народно събрание. През 1893 бил избран за кмет на Велико Търново. По-късно през
същата година той бил назначен за министър на правосъдието, а в края на
следващата година, за министър на търговията и земеделието (Ганева 2009,
253;254). В аптеката го замествал фармацевта от немско - еврейски произход -
Шварц. Около 1900г. П.Славков преместил аптеката си в Търново в ново помещение
на централния градски площад – „Баждарлък” (Вачев 1989, 43). Направил ремонт на
аптеката и я преименувал на аптека „Пчела”. Продал старата вазерия с коркови
тапи от Франция на маг. фарм. Христо Стоянов, който открил аптека в с. Сухиндол.
Закупил нова посуда и реактиви за лабораторията, в която за пръв път в Търново
се извършвало и анализ на кръв и урина. Панайот Славков е починал в Търново на
10 март 1924г. на 78-годишна възраст (Вачев 1989, 45).
Фиг.
4 – Аптека
„Пчела” (Панайот
Славков)
на градския площад „Баждарлъка”
От
1919г. притежател на аптеката станал Никола Воденичаров. Той е роден през 1872г.
в град Видин. Завършил фармация в Мюнхен, Германия. След това се завърнал в
България и работил последователно във Видин, Русе и София. По време на
Балканската война е военен аптекар (Вачев 1989, 45). След като станал собственик
на аптека „Пчела” в Търново, я преместил от „Баждарлък” до старата поща. Никола
Воденичаров бил избран за председател на аптекарското дружество в Търново. Починал е на 21 януари 1942г. в Търново
и аптеката наследил най-големия му син, но и той почива две години по-късно
(Вачев 1989, 47;49). Носил е името на баща си - Никола Воденичаров.
Завършил е фармация в Грац, Австрия, където е следвала и неговата колежка Мара
Недялкова Михалска, която по-късно се е преместила и завършила в Прага, Чехия.
Тя ръководила аптеката на сем. Воденичарови от октомври 1944г. (когато почива Н.
Воденичаров син) до декември 1945г., когато аптеката е одържавена (Вачев 1989,
49;76).
Фиг.
5 –
Никола Воденичаров (в средата) в неговата аптека
„Пчела”
Запазено е подробно описание на аптеката на Никола Воденичаров. Площта
на аптека била 136 м2.
Над входната врата е поставена табела – „АПТЕКА Пчела - Никола Воденичаров”. От
двете страни на врата били поставени релефи на Хигия и Ескулап. До вратата имало
електрически звънец за дежурната стая. Приемното помещение, с големина 24
м2, било обзаведено със
стелажи от трите страни, един голям в средата и два по-малки встрани. В долната
част на стелажите имало чекмеджета с емайлирани надписи, а в горната - рафтове,
на които били подредени вазерийните стъкла по азбучен ред. Надписите били с
латински шрифт. В дясно от централния стелаж били подредени ампулите, а от ляво
- специалитетите. В двата ъгъла били поставени специални шкафове за съхранение
на отровни и силнодействащи лекарства (Venena А и B). Вратите им били с огледала, а в долната част на шкафовете имало
изображения на череп. Над стелажите били подредени бюстовете на Аристотел,
Сократ, Гален и Хигия. В средата на помещението била поставена рецептурната
маса, която имала следното устройство: в предната част била витрината, на която
били изложени новите лекарства, а зад гърба Ѝ имало рафтове, на които били наредени хаваните с пестиците. На плота
на масата се намирали две рецептурни везни с необходимите еталони (теглилки). В
едно чекмедже под плота се намирали ръчни везни от 1 до 10 грама, а от двете му
страни били чекмеджетата с най-необходимите неща. В средата се издигала катедра,
на която били книгите за таксуване и друга справочна литература. В края на плота
бил касовият апарат. До входната врата се намирало бюрото на управителя, а от
другата страна на вратата имало дървена пейка за посетителите. От двете страни
на приемното помещение имало по една врата – за лабораторията и за склада (Вачев
1989, 48).
В
лабораторията с големина 20 м2 имало шкафове, в които били наредени
мензури, инфундирки, машинка за супозитории, машинка за глобули, сита с
различни размери, преси, спиртомер и
термометър. В средата на лабораторията, на голяма маса, се приготвяла цялата
дефектура - (тинктури, сиропи, спиртове, унгвенти), на друга по-малка маса с
мраморен плот бил поставен електрически котлон и меден аламбик. В един от
шкафовете била подредена необходимата професионална научна и справочна
литература: Фармакопея I - галенови препарати, Данков и Колар; Руска фармакопея
VII, Хагер I и II том, Ръководство против отрови; Ръководство за анализ на кръв
и урина. До този шкаф било поставено бюро, на което се извършвали счетоводни
операции и желязна каса за съхранение на ценни документи и парични средства
(Вачев 1989, 48).
В склада, с големина 24 м2, на рафтове по стените, били подредени ампулите и специалитетите. В
средата на помещението имало маса за прием на стока. В склада имало вътрешна
стълба, която водила към втория етаж, където се намирали още два склада със
същата големина и малка (8 м2)
дежурна стая, обзаведена с всичко необходимо за нощното дежурство. Единият склад
бил за прахообразни субстанции, които се съхраняват в големи банки по 5 и 10
кг., а другия склад бил хербариума, където лечебните растения били наредени в
големи тенекиени кутии (Вачев 1989,
48).
В края на декември 1945 г. аптеката била одържавена и се превърнала в
първата държавна аптека във Великотърновски окръг. Ръководството на аптеката
било поверено на маг.фарм. Райна Симова Димова, родена на 2 април 1900 г. в
Брезник, завършила фармация в Лайпциг. Тя ръководила аптеката до 15 ноември
1947г., когато ръководството било поето от маг.фарм. Петър Георгиев Калицев
завършил фармация в Прага. Калицев преместил аптеката в помещението на
„Бажарлака”, в което е била по времето на П.Славков. През юни 1949 г. управител
на аптеката става маг. фарм. Богомил Вачев, но през юли 1951 г. той бил назначен
за референт-ръководител на Окръжно аптечно управление. Поста му заела маг. фарм.
Мария Гачева, която управлява аптеката до март 1954 г. Оттогава управители на
аптеката последователно са били (Вачев 1989, 76-77)
:
Маг.фарм. Надежда Минева от март
1954 г.до септември 1957 г.
Маг.фарм.Пенка Георгиева от септември 1957 г. до
февруари 1962 г.
Маг.фарм.Невяна Алексиева от февруари 1962 г. до
март 1983 г.
Маг.фарм. Весна Бижева от март 1983 г. до 1985
г.
Пом.фарм. Ася Бостанджиева от 1985 г. 1989
г.
В
края на 70-те години
на
миналия век, България била в трескава подготовка за честванията, посветени на
1300 годинишнината от създаването на българската държава, а
Велико
Търново бил в центъра на събитията.
В
старата част на града започнали ремонтнореставрационни дейности.
По
този повод и по инициатива на маг.фарм.
Марин
Згурев бил създаден проект за възтановяване на първата българска
аптека.
В
проекта се включили фармацевтите
:
Б.Вачев,
Д.Костова,
П.Герасимов,
П.Стефанова,
М.Дживодеров и др.
Къщата,
в която се е помещавала аптеката, била реставрирана с помощта на арх. Живко
Владимиров. Богомил Вачев събрал информация и документи свързани с историята на
аптечното дело в региона, на базата на които написал своя труд, публикуван през
1989 г. „История на аптечното дело във великотърновския окръг”. Той
намeрил
наследниците на апекаря Х.Стоянов от с. Сухиндол, които са запазили френската
вазерия от първата българска аптека. В читалището на с. Арбанаси той открил и
над 60 тома медицинска и фармацевтична литература от библиотеката на д-р Павлов
и сина му Г.Марков. В Свищов, М.Згурев намерил стари виенски мебели от аптеката
на Тодор Пантелеев (основана 1879 г.). Те били реставрирани в дърводелската
работилница на великотърновския исторически музей, за да бъдат включени в
интериора на старата лекарна. През месец март 1981 г. започнало подреждането на
музейната аптека, и няколко месеца след това, тя била отворена за
посетители.
Музея имал следното разположение : на първия етаж
се намирала аптеката с приемно помещение и лаборатория. На втория етаж била
разположена зала, в която били изложени документи и снимки, свързани с
развитието на аптечното дело в региона. Приемното било с дъсчен под и
дърворезбован таван, обзаведено с автентичните мебели от Свищов, както и други
специално изработени за музея на базата на стари снимки. Долната част на
стелажите се състояла от дървени чекмеджета обозначени с емайлирани табелки с
надписи на различни дроги. Горната част се състояла от рафтове, на които била
наредена старата френска вазерия на М.Павлов, както и други цветни банки от
немски и чешки кристал. Пред стелажите имало голям работен плот, чиято долна
част е витрина с наредени хавани, сита и др. Там били поставени и клещи с форма
крокодилчета, които служат за калибриране на корковите тапи, предназначени за
течните екстемпорални форми. Върху плота са поставени две стари
везни. Венена А била отделена в огледален шкаф. Върху работното бюро били
подредени стари книги, микроскоп и телефон с
манивела.
Фиг.
11 –
Музейната аптека „Лекарня” във Велико
Търново
От
приемното, чрез врата между стелажите се отивало в лабораторията, където били
изложени, различни по големина медни казани служили за дестилатори, специални
съдове за водна и пясъчна баня, перколатори, различни видове стъклени колби и
епруветки, ексикатори, хавани, сита, преси, пили, рендета, пилулна машина, малка
таблетна машинка, матрици за отливане на супозитории и различни по обем
порцеланови мензури. Срещу лабораторията се намирало малко помещение, което било
превърнато в хербариум. От него друга врата водила до малък вътрешен двор, който
приличал на билкова градина. Вътрешно стълбище отвеждало до втория етаж, където
се намирала залата с експозиция от документи и снимки. На едната стена били
подредени фотографските портрети на известни търновски лечители, лекари и
аптекари : (Стоянчо Ахтар; йеромонах Неофит Калчев; д-р М.Павлов; Янаки Златев;
д-р Васил Берон; д-р Димитър Павлович; маг.фарм. Янко Ангелов; маг.фарм. Йордан
Пенчев; маг.фарм Панайот Славков). На другата стена, на специални поставки, били
изложени различни документи - стари копия на рецепти, бележки от лабораторни
изследвания проведени в търновските аптеки, фактури от дейността на аптеката на
Г.Маркизис. Над вратата на аптеката музей е поставен голям надпис от отделни
месингови букви „ЛЕКАРНЯ”, като стилизирания шрифт напомнял на старо българско
писмо.
Първи
управител на аптеката-музей била фармацевт Д.Костова 1981-1982. След нея
ръководството поел пенсионирания Богомил Вачев 1982-1989г. Нейн последен
управител била Албена
Николова.
За съжаление лекарната-музей, съхраняваща културното наследство на цялата
фармацевтична общност в България, е затворена през началото на 90те години.
Въпреки историчкото Ѝ значение за зараждането на фармацевтичната професия у нас и след като
съществува 170 години, първата аптека в България остава в историята. От самото
си създаване, тя е била в центъра на непрестанната борба за освобождение от
Османското робство. Първите Ѝ управители били видни личности в гражданското общество, борещо се за
свободата и независимостта на Българския народ.
Библиография
Вачев
1989:
Б.Вачев. История на аптечното дело в Търновския край. 1989,
В.Търново.
Ганева
2009:
М.Ганева. Спомен за Търново. 2009,
253-254.
Последната част от доклада, касаеща създаването и
историята на лекарната-музей е написана по сведения на М.Згурев –бивш управител
на аптечно управление гр. В.Търново